22.06.2016 г., 8:03 ч.

Вятърни дюни 

  Поезия
492 0 1
Ще си останеш в мене така,
като измислено цвете красиво,
като невярна мъжка съдба,
избягала от бяло венчило.
Морна ще те нося, като жажда,
през моята бяла пустиня,
докато в утрини тъмни се раждам
и в залези се с пясъка сливам.
Сред дюните няма пожари,
само вятър пясъка милва ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Всички права запазени

Предложения
: ??:??