22.05.2013 г., 9:30 ч.

Вятърно ми е 

  Поезия » Друга
483 0 4

Вятърно ми е. И някак леко.

Като пух се нося над света.

Семе на глухарче съм. Далеко

пускам вместо коренче мечта.

 

Изкласявам вятърно и бяло.

Детски поглед съм - невинен, мил.

Безтегловна съм. С прозрачно тяло.

Сядам в скута слънчев на април.

 

После ме откъсват нежни пръсти.

Вятърно ме духват със уста.

И рисувам рой спирали пъстри

в светлото небе на пролетта.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??