7.01.2010 г., 13:57 ч.
Вятърът
Ето го вятърът – маха от третия челен,
китка кокичета стиснал в студената длан.
Вихрени ветре, приятелю верен-неверен,
срещаш ме днес - на перона задъхан, смълчан.
Твоята тръпна ръка косите прошари ми.
После – лицето ми, бялото, ти набразди.
Питам те, грешнико, може би днес ти тежи
и ме прегръщаш за прошка, самотнико стари.
китка кокичета стиснал в студената длан.
Вихрени ветре, приятелю верен-неверен,
срещаш ме днес - на перона задъхан, смълчан.
Твоята тръпна ръка косите прошари ми.
После – лицето ми, бялото, ти набразди.
Питам те, грешнико, може би днес ти тежи
и ме прегръщаш за прошка, самотнико стари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
