Anita765 (Ани Монева)
296 11769
29.03.2017 г., 19:47 ч.

Вятърът е хала 

  Поезия » Друга
333 2 6

Дишай, дишай, моя малка,
трън животът е в петичка,
камък, хвърлен на асфалта,
дишай, само дишай, птиче.

 

Педя разстояние до рая,
още чувам ти сърцето.
Болка е стерилна стаята,
слънце има зад пердето.

 

Дишай, дишай, че душа е.
Орис скрита е за тебе.
Под небесен мрак е, зная,
имаш да я върнеш време.

 

Рано е да се прощаваш.
Прошката е за живяли.
Колко мъничка си само,
а смъртта навън голяма.

 

Дишай, дишай, моя малка,
и надвий напук чертата.
Вятърът – жестока хала
чух за тебе как изплака…

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??