Въглен

29.04.2019 г., 14:44 ч.

Поезия » Друга

386 3 5

Душата ми е въглен
посипан с черна пепел.
Едва-едва просветва
и още миг, ще изгори.
Не се намират хора
да рóвнат в пепелта.
Да махнат със ръка,
жарта ми пак да запламти!
Душата ми е въглен,
загасвам бавно, бавно...
Нощта над мене пада
и гасна бавно, бавно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Въглен

Искате да прочетете повече?

Предложения