Искам да те имам и за утре. Искам да се потопя в жарава. Вината, нестинарски, да прегазя, но в шепи въгленчета да запазя. Та болката изгаряща да ми напомня, че най-човешко е да се греши и само силната любов способна е по най-човешки начин да прости!
Мисля си, че наистина любовта е тази, която ни кара да прощаваме...
но съща си мисля, че ако любовта наистина е толкова истинска,силна и разбира се- споделена, едва ли любимият ни човек би си позволил да ни нарани... незнам
Иначе и този стих ми хареса!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
но съща си мисля, че ако любовта наистина е толкова истинска,силна и разбира се- споделена, едва ли любимият ни човек би си позволил да ни нарани... незнам
Иначе и този стих ми хареса!