Някога опитвал ли си да ме  разбереш?

Все викаш и мечтите ми дереш.

Някога врата към мен опитвал ли си да отключиш?

НЕ! По-лесно е, че съм лоша да заключиш!

Дисекция на чувствата ми правил ли си,

че да знаеш, че са забранени мойте сълзи.

Разбирал ли си амбициите мои,

та да искаш да ги подчиниш на нечии твои?

Като парцалена кукла ме харесваш,

когато не ти се нравя, в шкафа ме преместваш.

За теб май трябва да съм просто марионетка,

съжалявам, имам характер не на мажоретка!

И грешно мислиш, че те мразя!

Не съм аз тази, която мечтите ти газя!

Напротив, обичам те силно, но гневно,

защото да съм фалшива не е редно!

Искаш за мен най-доброто,

но ще ми се и пипер да има, и малко от злото!

И все пак в клетка ме искаш,

въже около врата ми стискаш!

Обичам те силно, не щеш да ми вярваш...

Била съм глупачка, нима така не нараняваш?

Ах, знам, обичаш ме и ти, доказвал си го,

но остави сърцето ми свободно да лети!