Научих се да ходя по въже
във цирковата школа на живота.
Не бях с чадър. Със слънцето в ръце,
възможно беше даже невъзможното.
Опъната над пропасти съдба
за мене стана гуру, пръв учител.
Денят скептичен, злобен и гърбат,
страхувам ли се, даже не попита.
Люлеех се на тъничката връв,
навила своя дъх на серпентина.
Усещах се ту дивеч, ту пък стръв,
заложена от ловната дружина. ...