ВЪЛЧА ПЕСЕН
Когато Бог раздавал е акъл
със кофата – на фауна и флора,
навярно е помислил, че съм вълк? –
сред седем милиарда живи хора.
Захвърлил ме е, както в пущинак
с чувалчето си някой хвърля коте.
И днес живея – пълен смотаняк! –
на всичкото отгоре тъй самотен.
Бог сигурно е малко сляп и глух? –
и – може би си мисли, че съм кофти.
Но в мен – вълка! – живее страшен дух ...