ninasar (Nina Sarieva)
251 2002
24.11.2021 г., 21:17 ч.

Вълчицата 

  Поезия » Друга
553 6 17

Вълчицата нададе силен вой,

запрати го нагоре към луната,

но пусто беше в мрачния усой,

самотна ѝ отвърна тишината.

Изправена над стръмните скалѝ,

глава извила да допре звездите,

разказваше от обич как боли

и капеха по камъка сълзите.

Залюби я магьосник подъл, зъл,

опита се насила да я вземе,

но да я има той не бе могъл,

прокле я пътя вълчи да поеме.

Заскита из дъбравите немила

и с глутницата малко поживя,

магията я беше променила –

от болката душата подивя.

Магьосникът намери да нарежда

злокобни заклинания над пещ,

очите в тъмнината я повеждат,

превзема тялото й дух зловещ.

Ръмжене, скок и острите зъбѝ

забиват се дълбоко във плътта му.

Вълчицата магьосника уби.

Остана черна диря от кръвта му.

И нощем над вековните гори,

луната щом открие си лицето

и заблестят звезди като искри,

протяжен вой се носи към небето.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??