Вълшебен миг

11.06.2015 г., 12:26 ч.

Поезия » Друга

334 0 2

Генка Богданова

Слънцето в очите ми се гмурна

и закачливо – сладко се засмя.

Синята вълна на гръд лазурна

смеха ми весел нежно залюля.

Бризът лек лицето ми погали,

и пак в гърдите птицата запя,

чувствата, в сърцето ми заспали,

пробудиха се – дъхави цветя.

Заваляха благозвучни рими

и всяка като песен зазвъня,

на криле вълшебни и незрими

душата ми отново полетя.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

evgeniagenka (Генка Богданова)

2015-06-11T22:20:45+03:00

Благодаря ви, Анастасия, Руми, за съпреживяното настроение, родило това стихотворение!
rumbic (Руми)

2015-06-11T13:46:08+03:00

Прекрасен, вълшебен миг, Генка! Много ми хареса, накара ме и аз да съпреживея с теб всичко, което си усетила! Толкова е човешко и искрено! Най-сърдечно те поздравявам!