13.06.2021 г., 12:22 ч.

Вълшебна орис 

  Поезия » Друга
352 0 0

Казват, като динамит бил ми нрава,

наследство е от тракийка прабаба,

дори и под острието на брадвата,

ортак аз не ставам с неправдата.

Съдете ме колкото щете, говорете,

да, понякога съм упорита за двама,

и щом се спъна в подла измама,

връщане назад вече никога няма,

превръщам се взривоопасна дама,

само пепел остава от лъжехрама.

Зная, не съм съвършена и идеална,

но на приятели съм докрай аз вярна,

пред враговете си метани не правя,

и мога всяко зло в капка вода да удавя.

Орисана съм никога да не се предавам,

с добрите добра, с лошите лоша ставам,

да летя дарена съм и с облачни криле,

да посявам сбъдване и в счупено небе.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??