Той живее сам край океана
и е като прилив мълчалив.
Следите му случайни пази пясъка
и морската вода не ги отмива.
Понякога на дъното ще го намериш
сред обитателите на подводен свят,
езика на делфините разбиращ,
покрит с отблясъци в коралов цвят.
Нощем може да свали звездите
и после пак обратно да ги върне.
Денем дирижира песента на птиците
и ги издига към простора син.
Той управлява дъждовете и снега,
и може да отлита с вятъра,
да превръща облаците във дъга,
а мъглите - в слънчеви зайчета.
От допира му се разлистват клоните,
а ябълките се обсипват с цвят.
Дъхът му прояснява хоризонта,
може с шепот да повиква лятото.
Сигурно го има и живее някъде,
или пък сама си го измислих,
докато разхождах се по нотите,
а в паузите им писах стихове...
© Елена Всички права запазени