Блестят хиляди звезди над Смолян,

а аз ги гледам и на Господа се моля -

да начертае път, следа, малък белег в небесата

и да ми покаже къде се тази вечер крият чудесата.

Да ми покаже пътя Той към хладната гора,

да се загубя, да остана там съвсем сама,

да ме насочва само снопче ярка светлина,

път сияен, осеян с камъчета да извървя.

А той се крие там и умислен сам мълчи,

но щом се приближа ще целуна тъй красивите му очи,

и ще изтрия всеки миг на болка, мъка, гняв, тъга

от изнурената му, белязана душа.