Вън е бяло.
В мен нещо вали. И прави локви.
В тази зимна тъга не мога да пиша.
Бих могла да мисля, да мисля
само за локвите и да спя…
Да спя сън лежерен- несънувано утре.
И сред него мисълта дори да бледнее.
Вън е бяло.
Прозоречно бяло. Бяло с наслагване.
В тази заслепяваща белота не мога да мисля.
Бих могла да пиша, да пиша
само за локвите на съня… ...