21.10.2010 г., 17:54 ч.

Въпрос на непопитан 

  Поезия » Философска
895 1 29
На хубаво е! - казват. Но събирам
след счупеното всичките парчета.
В ухото на надеждата провирам
опашката на хищнически не-та.
Бродирам на деня си канавата
с въздишки, многоточия и рими.
На гоблена лицето ще пресмятат,
когато вече няма да ме има.
Сега от звън на счупено се стряскам
и цялостта изграждам упорито.
Но въздухът понякога е тесен.
Звучи като въпрос на непопитан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??