Можем ли разрушени да опитваме отново да градим?

Можем ли душите си сами да изцелим?

Можем ли да открием пътя изгубен,

можем ли след болката отново да се влюбим?

Възможно ли е празни да творим?

Може ли феникса да се роди от пепел и от дим?

Как се живее, когато отвътре си умрял?

Как да пламнеш пак, щом си вече изгорял?

Как се събират парчета от душата на дете,

което вътре в тебе вече нищо не иска да чуе и да разбере?

Дали можем на себе си непростимото да простим,

след всичко изгубено въпроса е един -

От къде да съберем силите, за да продължим?