Ръфаела
16 резултата
Във фалшив, измислен, нереален свят
мъничка принцеса в ъгъла стоеше.
Избираше на новата си маска цвят,
и послушно си я майстореше.
Мъничко усмивки – над черната тъга, ...
мъничка принцеса в ъгъла стоеше.
Избираше на новата си маска цвят,
и послушно си я майстореше.
Мъничко усмивки – над черната тъга, ...
704
А някога си бяхме така близки,
прегръдката ти значеше мой дом.
Мъчно от спомените днес отпих си,
заровена в душевния си погром.
Защото някога си бяхме близки, аз и ти. ...
прегръдката ти значеше мой дом.
Мъчно от спомените днес отпих си,
заровена в душевния си погром.
Защото някога си бяхме близки, аз и ти. ...
712
Тихо влезе - без покана, през отдавна залостена врата.
Там, където никого не пускам - в моята душа.
Прозорецът ѝ са очите, в които ненадейно и невинно ти прозря,
и поразмъти тъй неволно налегналата в мен мъгла.
А, че се промъкна... май дори и не разбра! ...
Там, където никого не пускам - в моята душа.
Прозорецът ѝ са очите, в които ненадейно и невинно ти прозря,
и поразмъти тъй неволно налегналата в мен мъгла.
А, че се промъкна... май дори и не разбра! ...
790
Можем ли разрушени да опитваме отново да градим?
Можем ли душите си сами да изцелим?
Можем ли да открием пътя изгубен,
можем ли след болката отново да се влюбим?
Възможно ли е празни да творим? ...
Можем ли душите си сами да изцелим?
Можем ли да открием пътя изгубен,
можем ли след болката отново да се влюбим?
Възможно ли е празни да творим? ...
844
1
Какво би била красотата
ако не е споделена?
... Мистерията на гората –
дива и неукротена.
Какво е, какво е, кажи – ...
ако не е споделена?
... Мистерията на гората –
дива и неукротена.
Какво е, какво е, кажи – ...
757
2
Някъде, някога бях прочела,
че мечтите са безплатни.
Но сама си ги бях отнела,
по пътищата необятни.
И бавно от вътре умирах, ...
че мечтите са безплатни.
Но сама си ги бях отнела,
по пътищата необятни.
И бавно от вътре умирах, ...
1121
1
Любовта ми бързо се пали, но и бързо изгасва.
В мен живее наивно дете, което никога не пораства.
Под обвивката ми, която наричаш прекрасна,
гори огън, който така и не угасна.
Душата ми е жадна - някой някога я изпи, ...
В мен живее наивно дете, което никога не пораства.
Под обвивката ми, която наричаш прекрасна,
гори огън, който така и не угасна.
Душата ми е жадна - някой някога я изпи, ...
843
2
И ако палитра е живота,
то чувствата са цветове.
Рисуването не върви по нота,
когато не рисуваш със сърце.
Изкуството не е за да е красиво, ...
то чувствата са цветове.
Рисуването не върви по нота,
когато не рисуваш със сърце.
Изкуството не е за да е красиво, ...
1111
1
2
Когато дойде твоята мечта -
онова Божествено призвание,
почуква на твоята врата
най-силното някога желание.
Тогава какво? ...
онова Божествено призвание,
почуква на твоята врата
най-силното някога желание.
Тогава какво? ...
767
Тихо е. Облачно. Небето сякаш заплаква.
Тъжно небе е, един човек днес оплаква.
Човек на борбата, човек на мечтите,
човек, на когото приключиха дните.
Човек с душа млада, но тъй наранена - ...
Тъжно небе е, един човек днес оплаква.
Човек на борбата, човек на мечтите,
човек, на когото приключиха дните.
Човек с душа млада, но тъй наранена - ...
3278
2
4
А ти четеш ли?
Не книги, а очи човешки?
Ако видиш там дори и грешки,
кажи ще спреш ли?
... Или ще продължиш? ...
Не книги, а очи човешки?
Ако видиш там дори и грешки,
кажи ще спреш ли?
... Или ще продължиш? ...
1212
1
Не те видях, прости..
Не-вярата в свойто тежко було ме зави.
Не те чух дори когато плачеше,
дори и забравен, пак ме влачеше.
Тогава по пътя земен, ...
Не-вярата в свойто тежко було ме зави.
Не те чух дори когато плачеше,
дори и забравен, пак ме влачеше.
Тогава по пътя земен, ...
759
Като приказка красива, прочетена за ,,Лека Нощ", времето със тебе бързичко се прекатури. А аз - уплашено дете, през зимни бури, заспах завчас, успокоена от разказващия майчин нежен глас.
Всяка буквичка от приказката беше ден, а думите й - месец, изречението бе година. Стрелката чукна тик-так, и ето ...
Всяка буквичка от приказката беше ден, а думите й - месец, изречението бе година. Стрелката чукна тик-так, и ето ...
774
Прости, любов, че от началото не те познах,
прости, любов, че твойта сложност не разбрах..
Но ти навести ме още като бях дете,
и да те изгубя, без да те познавам, никак честно не бе..
Всеки път щом искам да те обичам, ...
прости, любов, че твойта сложност не разбрах..
Но ти навести ме още като бях дете,
и да те изгубя, без да те познавам, никак честно не бе..
Всеки път щом искам да те обичам, ...
840
1
Самотата е нещо красиво за тези, които разбират нейните дарове. Нейната най-добра приятелка се нарича тъга. Повечето хора ги избягват, а аз ги приветствам всеки път като почукат на вратата ми. Може би само в самотата откривам душата си, затова я обичам. В забързаното ежедневие няма време за истинско ...
1570
Когато нищо не остава,
и се чудиш ,,Накъде?”,
когато душата ти забравя,
дали добре или е зле...
Тогава питам се: ,,Накъде?” ...
и се чудиш ,,Накъде?”,
когато душата ти забравя,
дали добре или е зле...
Тогава питам се: ,,Накъде?” ...
1117
1
Предложения
-
-
След осмия си вой, те измълчах. Така че погрозняха всички зими. А мислите по листите горях, да ги из...
-
Едно сърце. А в него нося всичко. Възторг и мъка. Радост и печал. Понякога оставям го самичко, надеж...
-
Морето е с отворени очи. И гали тихо нежният му гребен, и учи песента да не горчи без тебе, и единст...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
