Колко сълзи попила е земята
и осолили са гранитната й плът,
и колко кръв невинна е пролята
по улиците на човешкия ни път?
Все въпроси с много неизвестни
толкова далечни, но и близки -
Вечни са човешките ни песни,
но нетрайни са неказаните мисли...
Пътят ни минава през зли ери,
кървави пътеки, грозни сцени,
богове различни, странни вери
и сълзи в гранита заледени.
Но къде ли води ни в безкрая
и какъв ли ще е този свят?
Вярвам, че пътуваме към Рая,
но възможен ли е той... без ад?...
28.06.2001.
© Георги Каменов Всички права запазени