Всяка стъпка обмисляш.
Защо стъпваш тогава
накриво?
Всяка дума премисляш.
Защо тогава
губиш всичко,
що ти е мило?
Сърцето ти ли говори,
или изричаш само
лъжи и преструвки?
С разума си дали спориш,
когато на чуждо рамо
облягаш се,
когато отдаваш се
на чужди целувки?
Обичаш ли да си играеш
на шега
с нечия слабост?
Обичаш ли, когато откраднеш
със думи
нечия младост?
В огледало се гледаш,
но дали виждаш
точно себе си там?
Чувстваш ли срам,
когато обиждаш?
Сигурно ненавиждаш,
когато се вгледаш
и видиш, че всъщност
си сам.
© Зорница Станчева Всички права запазени