29.10.2014 г., 22:42 ч.

Въпроси без отговори 

  Поезия » Философска
249 0 1

Защо, Животе, ме убиваш?

Защо в мъгла ме все завиваш?

Нима и аз не съм заслужил

и с нещо да не съм услужил?

 

Нима не помниш мойто име

през пролет, лято, есен, зиме?

Нали за тебе аз се моля

и всеки път курбан ти коля?

 

Какво от мене още искаш,

та тъй жестоко ме притискаш?

На мене ти какво ми даде?

Какво? Ръка ли ми подаде?

 

И здравето ли ми запази?

И толкоз ли ме ти намрази,

че с радост чакам си и края

със място в дъното на Рая?..

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • О Никола, пак си в миньорно настроение. Не бъди черноглед! На тоз прекрасен стих му подхожда оптимистично настроение! То и на мене не ми се пее, но Бог е бил доста щедър към нас.Хвани се за дарбата си и забрави всичко друго!
    Поздрав от сърце и ведро настроение!
Предложения
: ??:??