7.06.2012 г., 11:06 ч.  

Върба 

  Поезия » Оди и поеми
1152 1 0
Върба
Върба поникна в храсталака
без свои сродни в пустошта,
с тъга поглеждала в полята -
там расли сродни по душа.
Опитвала да маха с клони,
навеждала превиваща снага,
а бурите били ù пощальони,
чрез тях зовяла през брега.
Поред преминали години,
растяла тъжна в пустошта,
разбрала - корените са ù живи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Предложения
: ??:??