26.07.2017 г., 22:18 ч.

Върбите плачели само наяве 

  Поезия » Философска
1232 9 11
Събудих се след три поредни зими
с коси от дъжд и капчици сребро.
Сънувах най-кошмарния си сън.
Сънувах, че животът е наистина
и аз съм в него за безчетен път,
сънувам го и все не се събуждам;
решетки, че обрамчват мойта гръд,
сковани от мечтаене и мислене.
Сънувах най-кошмарния си сън.
Сънувах, че съм в тяло и говоря.
И думите са нещо като мост
от моя свят към портите на твоя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Всички права запазени

Предложения
: ??:??