Върхът е безкрайно далече!
Много вереме до там ще вървя...
Сама на борба се обрекох -
на адски нечестна борба!
Докосвах небето с пръсти,
а после лежах сред прахта...
Вървейки напред се обръщах,
протягах безсилна ръка...
Изплаках реки от сълзи,
падах, умирах, горях...
Молех очите безмълвни,
сякаш съм сторила грях... ...