Вържи ми ...

28.02.2021 г., 7:47 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 1

574 0 3

Протягам бавно тъжните ръце –
сухи клони на пречупено дърво,
към тебе Слънце да ме отдеве
и изгори последното ти зарево.
В мен повече не ще разлисти
надеждата за вечен сок искрящ
по широката гора и стволовете обемисти
твоят залез, погледът любящ.
Светкавици ли ще разцепят
издъхващия и ненужен дънер?
Без сърцето как ще се крепя -
Светът за мен ще е задънен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Събирачът на истории
Предчувствие за мъж

Това си бе проклятие за дъжд. Вали, откакто секнах да се моля. И вместо дъжд, миришеше на мъж. На он...
Снежно

Когато го видях към мен да идва, затичах се пътеката да чистя - от избуяли тръни и коприва. И радост...
Мокро стихотворение

Кафето е топло, а тихият пролетен дъжд мажорно звъни по стъклото. Което прахът е написал, отми извед...

Още произведения »