kustilka (Симона Димова)
19 144
13.11.2011 г., 23:58 ч.

Върнах се 

  Поезия » Друга
1454 1 10

След толкова години се завръщам,
всичко е така, както го оставих.
Мислите си в спомени превръщам,
коя бях, отдавна май забравих.

Вървя по тясната пътечка,
през мене слънцето прозира,
познати да са ми всяка клонка, всяка клечка,
утеха тук сърцето ми намира.

След толкова години пропиляни,
връщам се малко променена.
В шепа, с мечтите разпиляни,
на носилка душата ми ранена.

След толкова години надалече,
връщам се малко гузна, но с надежда.
Приятелите ми ги няма вече -
познати хора, които през рамо ме поглеждат.

Тук съм и вече няма да пътувам,
човекът бил човек, когато е на път.
Искам в старото легло да си сънувам,
за мене вече пътят значи скръб.


© Симона Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, винаги има къде да се върнеш без значение чака ли те някой там, поне аз така мисля
  • Завиждам ти(почти благородно), че имаш къде да се завърнеш
  • Харесах!
  • В шепа, с мечтите разпиляни,
    на носилка душата ми ранена.
    Харесах!
  • Много Ви благодаря, мили хора Прегръщам Ви силно!
  • След толкова години надалече, променени се завръщаме....Боли! Винаги боли! Поздрави, Симона!
  • Хубаво е като текст наистина, но ритъмът е нарушен на места!
  • Много ме натъжи,но пък така добре си го написала,че няколко пъти се завръщах да го препрочитам!Искренни поздрави!
  • За мен завръщането е винаги трудно и за теб също предполагам, Симона! Пропито с болка! Поздрав сърдечен!
  • Нещо ново и по-различно!
    Харесах!
    6+
Предложения
: ??:??