17.11.2014 г., 18:33 ч.
Върни се, Детство
Една филийка хляб ми стига
да е намазана със мас
и Детството ми да пристига,
за да се върна в първи клас.
Парцалената топка с мене
да ритам с босия си крак
и със обелени колèне
да се прибирам аз по мрак.
И мама нежно да ме маже
със крем-а "Здраве" за илач,
а татко нещо да ми каже
да ме избие и на плач.
И морен вечер да заспивам
след толкова игра навън...
И с радост аз да се напивам
във изгрева на моя сън.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря Ви, Приятели, за хубавите коментарии!Трогнат съм от вниманието и се радвам, че харесвате!!
Желая ви хубав ден и спорна седмица!!!!Поздрави от мен! -
Сладка носталгия!
-
Поздравявам те за поредното прекрасно стихотворение - стихотворението
на босоногото детство!Много ми хареса! Никола, поздравявам те от сърце! -
Разнежи ме. Абе, защо така драстични се променя света, че и толкова бързо. Не зная какъв топъл спомен ще оставят безбройните смартфони, таблети и лаптопи у моята внучка. Тя май друго не знае. Нито как се играе на "жоменка"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А днешните деца какво ще си спомнят, с кого са си чатили или какъв модел телефон са имали
Топлинка ме лъхна тук.