18.10.2020 г., 11:36 ч.

Въртележка 

  Поезия » Друга
750 6 13

Върти ме дяволчето в кръг.

(По дяволите – въртележката си струва!)

В очите ми сълзи блестят.

Усмихвам се, защото съществувам.

 

Припявам: „И това ще мине“,

на онова, което сменя си боята,

а всъщност, то тече като река,

но не отглежда истини в душата.

 

Ужасно е да няма път назад

към времето на срещи и раздели,

в населения с дързост детски свят,

където всички бяхме много смели.

 

И бяхме всички за един, когато

ни наказваше победата в играта,

а после взехме да скърбим

и неусетно променихме правилата.

 

Припяваме: „Ще мине и това“,

на онова, което сменя си боята,

а всъщност, то тече като река,

но не отглежда истини в душата.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??