Исках друго, обаче във рая
оказа се нямаше място за всички.
Долу в ниското с псетата лаех
и за къшея хляб се боричках.
Прашен, опърпан, с муцуна
омазана с кървава пяна,
подиграха ме градските пудели,
че не мога да имам стопанин!
А те все до краката на някого,
чинно нещичко мляскаха
И на където подухнеше вятъра-
на там си въртяха опашката.