Вървейки по пътя си, свиркам -
сам себе си да утеша.
Фучат покрай мене мотори,
а аз се кандилкам пеша.
Напразно едни ме окайват,
а други изпитват злорадство.
Това, че съм жив - мен ми стига.
Не искам аз друго богатство.
Разбоят на дните усърдно
в лицето ми бръчки тъче.
Но мъж като мене старее
и пак си остава момче. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация