Изгубих се в свят на лицемерие и лъжи,
където за жълти стотинки продават се души.
Без любов, без обич, без приятелство по пътя си вървя.
Все по-силен и силен ставам, знам го това.
Сърцето ми плаче, а в очите няма сълзи.
Пропилях ги по чуждите мъки и мълви.
А сега, кой ръка на мен ще подаде?
Нали съм силен? Защо ми е, та отново да ме предаде?
Доверието отдавна потъпках в калта,
а егоизмът стиска силно моята ръка.
За нула време превърнах се в масовия човек,
дето е по-отблъскващ и от плужек, и от навлек. ...