Във себе си крия безброй цветове
рисувам с палитра от чувства
картини прехвърлям, изхвърлям, пречупвам на две
сърцето не спира да буйства
Реката, морето - безгрижно поле
полъхват уют и тревога
от страх ме превръщат в спасение те
предлагат ми свойта опора
От мрака изтръгвам искра светлина
обгръщам я с поглед и сила
безумно унесена, плаха е тя
пълзейки, обаче, не спира
с поредната крачка попива мощта
и вяра в света си избира