Във твоя сън ще вляза тихомълком,
без да потрепнеш, без да ме усетиш
и жадно ще започна да изпълвам
със топла обич общите ни клетви.
Във него аз дъга ще нарисувам,
ще те кача над облачни каскади
и там безспирно в цветове ще плуваш –
не ще усетиш земните прегради.
Без капка свян след туй ще обрисувам,
безоблачно небе със слънце ярко,
едно море, което ще преплувам,
да стигна теб – със хоризонт за мярка.
А после ще танцуваме с луната,
тангото наше с погледи тъй жарки,
безкрайно ще лудуват ни телата –
на тоя бал сме фигурите царски.
Накрая дочаквайки да настъпи
утро – аз безконечно ще рисувам,
а тялото ти цяло е във тръпки
и ще ме моли вечно да сънува!
© Данаил Таков Всички права запазени