tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
6.09.2015 г., 1:35 ч.

Във виртуалното пространство 

  Поезия » Друга
424 0 8

Като пътници в експресен влак
попаднали в едно купе случайно,
реплика подметната е знак
за разговор, започнат уж нехайно,

за времето, за сушата, дъжда,
за политика, избори, законност...
и някак неусетно след това,
излагаме душите си на показ.

Говорим много. Дълго при това.
И мислите си чуваме. Неволно.
А пътникът от другата страна,
зад вестника задрямал е. Спокойно.

Последна спирка. Скачаме припряно
със куфара от чувства под ръка.
"До скоро! Беше ми приятно!
До следващия монолог.
...Сама!"

 

 
 
 

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сполай ти за пътуването Винаги ми е приятно.
  • Малко тъжно,но Истинско и много въздействащо!
  • Случват се и такива работи.По-малко говорете
    и по-добре поспете!
    Поздрав, Таня! Остроумно и необходимо!
  • Сама или самотна?
    Да, да разбрахте...
    просто и това е тема за разговор...
    Радвам се, че в едно купе поседяхме
    ииии... ако ти е самотно друг ден - пиши ми!
  • Благодаря ти, Доче! Прегръщам те!
  • Ще се вмъкна в купето ти
    между двете си спирки.
    Да, горещо е времето,
    ще го търсим назиме...
    Самотата обсъждате.
    Тя е лек и присъда,
    тя е минало в бъдеще
    и сегашно прекършено...
    И ми беше приятно
    да побъбря със някого
    (да приспя самотата си).
    Е, довиждане, Таничка
  • Таня,чудесна е аналогията с експресния влак, хареса ми. Поздравления и от мен!
  • ...!!!
Предложения
: ??:??