18.08.2013 г., 0:12 ч.

Въздишка от лагуната 

  Поезия » Друга
651 0 13
Лагуна е душата ми - засенчена
от кипарисите на спомена...
Лианите на чувствата изпепеляват бавно -
достигнали горчивата вода...
Самотни гларуси - очите -
във хоризонта лутат се
и надеждите им ослепяват
от блясъка кристален на солта...
Лагуна е душата ми,
в чийто бряг се спират много пътища,
белее ехото от стъпките - полузаровено в брега...
Пустее с празнотата си разголената гръд на дъното, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Всички права запазени

Предложения
: ??:??