Въздишки

29.06.2008 г., 13:49 ч.

Поезия

559 0 1

Понякога, останал сам,
събирам сили някак си - да пиша.
В сърцето ми е. Вътре. Знам.
И ми се иска да въздишам.
Ех, да имах светъл лъч,
с който с устрем да изгрея
сред света и неговата глъч!
Сред обръча Касиопея,
побрал във своя нежен ринг
земните недра. Вселена.
Изгрял във свода ни любим,
сякаш да упъти мене.
Ех, да можех да вклиня
вечен поглед в тази прелест!
И с мечта блажена да блестя,
копнеж в звездите да изстрелям!
Ех, да можех да съм сън,
в ума на някое момиче!
Да чувствам, щом като заспя,

че някой, някой ме обича!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

тюркоаз (Мариола Томова)

2008-06-29T15:02:19+03:00

Прекрасно пишеш - и аз така дълго съм се лутала, но изведнъж любовта
била край мен и ме намери - желая я искрено и на теб, Валери, ако си лирическия...Поздрави!!!