Въздухът тежи докато се вдишва,
придружен от неприятна глъч,
попада в мен, стоварващ тежест,
не излиза, а болката стой.
Очите леко се притварят,
гледат в точка и сълзят,
не искат да виждат никой,
никой освен твоите пред тях.
Устните потрепват бавно,
прехапвам ги до кръв отново,
жадуват твойте да вкусят,
танцуващи танца на страстта.
Сърцето вие от болка и страда,
препуска като див мустанг,
тръпне в очакване да те види
и да забие в ритъма на твоето.
© Джимбо Всички права запазени