ВЪЗХВАЛА НА ЧЕТЯЩИЯ ЧОВЕК
Какво, че съм прочел три влака книги – и мъдростите мъкна си на гръб?
Дори да пеят летните авлиги, мълча! – и хълтам в Мировата скръб.
Отварят ми се звездни кръгозори, в които Вечността пред мен съзрях.
От вечният девиз „Memento mori!“ аз вече не треперя цял! – от страх.
Смирено си посрещам всеки изгрев – и си провождам залеза Отвъд.
Дано и утре слънцето ме близне? – със книжица на топлата ми гръд.
Да споря със глупаци – се отказах, с насмешка ги загърбвам през света.
И – брат на Ротердамския Еразъм! – живея кротко – пиша и чета.
Седя си във писателската ниша, прелиствам Лорка, Яворов и Блок.
Четящият Човек щастливо диша! – защото го е милнал Господ Бог.
2 септемврий 2023 г.
гр. Варна, 12, 25 ч.
© Валери Станков Всички права запазени