... а най-отгоре е това,
с което трудно се сбогуваме:
отлюспената змийска кожа,
гримът по клепките,
измамил, че са пеперуди,
фриволната бъбривост
за излишно одобрение
и още...
Това е само кръг -
самозаблуда и внушение,
че всичко ще се нареди
от самосебе си,
на чисто ще започнем
и, разбира се,
забравата лекува
като времето.
Сезоните са друга гледна точка,
сами избираме
в кои от тях да влезем.
От същината дълбочинна
се погубваме,
замръзваме до точка на кипене.
Затворени във стъклен съд
очакваме отново възкресение.
© Христина Комаревска Всички права запазени