Небето нощем е дълбоко,
потъвам и не стигам края.
Небето нощем слиза ниско,
навярно да го разгадая.
Ала се губя в необхватното,
Тя, Любовта, е безпределна.
Най-простичкото и понятното –
безкрайност сме, но и прашинки в Нея!
Небето нощем е дълбоко,
но слезе ниско, сякаш да се влея.
Възлюбени, издигаш ме високо.
Аз само в необятности живея.
© любимка Всички права запазени