***
Накажи го! Удави го в кал!
От миглите му да тече отрова!
По блудкавия тен да се стече в червено...
и кървави да ги изпие със охота...
Да се ухили със лукаво его сляпо...
и взор самодоволен да посипе...
А голата му плът, от злоба напращяла,
да се огъне, както кърши той душите...
Ах, колко лакомо ще гледам този гърч,
как от отрова ражда писъци за милост!
С каква наслада ще заситя жаждата за мъст... ...