Дали ще дойде ден
и ти да дириш брод.
За да преминеш и да си спасен
от много страшен, грешен ход.
От стъпка не на време,
препънала и пратила те в калта.
С непоносимото за тебе бреме,
да бъдеш жертва на греха.
Да вярваш, че си истински виновен,
съсипвайки те удара на мисълта.
Участник в сблъсък тъй отровен,
овъзмезден да си над съвестта.
Дали ще дойде ден,
за втори истински живот.
Осмислил веч, но и изцелен,
да е пред теб спасителният брод.
© Валентин Илиев Всички права запазени