Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
26.04.2022 г., 10:44 ч.

Xиляди аршини 

  Поезия » Философска
412 2 5

Човекът твърде лош, или добър е?
Така е глупав простият въпрос.
На истината скършваме хатъра,
щом егото ни мери с поглед кос.

 

А то самото знае колко чини,
но ни продава, даже за петак,
стои си на хилядата причини
и е високо много... Още как!

 

Дали ще стъпче цвете, или с камък,
от дума ще замери ближен свой,
значение за егото ни няма!
Велико то е – ясно. Кой е той?

 

Довчера брат коматът сух водица,
възглавето си с нас е поделил...
Но днес е враг, а ние – мъченици.
Повярвал ни? Ще вярва, я! Дебил!

 

В небето няма хиляди аршини,
един е и отмерва – два на два.
Последната ни дума все амин е,
а имаме ли право на това?

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Невинни, но дали!?
Самодива (Вики) Самодива
Поезия
Едва ли някой би могъл да съди
калта по чужди пътища, света.
Какво било, как би могло да бъде –
въпроси-прах, въпроси-суета.
Без мисъл и безименни, делата ...
  453  4  7 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??