12.01.2015 г., 0:12 ч.

xxx 

  Поезия » Друга
401 0 9

Ръцете – най-нежните в моя живот

от днеска ги няма.

Те бяха със мирис на есенен плод –

ръцете на мама.

 

И няма я тая добра топлина,

с която се греех.

Усмивката – мъничък лъч светлина

изчезна... Къде е?

 

Стопи се внезапно -  снежинка в нощта –

замина си мама.

Не бях й разказала толкоз неща...

А нея я няма...

 

Напразно я търся. Студено е вън.

Звездите от скръб са зелени.

И само понякога, само насън

ще идва пак мама при мене.

 

09.01.15.

 

 

 

 

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??