laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
22.01.2015 г., 0:03 ч.

xxx 

  Поезия » Друга
410 0 6

Аз цялата съм почерняла скръб.

Тъгата ме рисува с пръсти бледи

 и болката не ми обръща гръб,

с очакване в очите все ме гледа.

 

Минутите текат като сълзи.

Аз съм отворена нелепо рана.

И някъде дълбоко в мен пълзи

излишна вече прошка неприбрана.

 

Чуплива съм. Не съм самата аз.

Приличам на камбана уморена.

И мъката дълбае в моя глас

една безмълвно страдаща вселена.

 

А въздухът трепери от вина.

Каквото е било, не ще се върне.

И ням е силуетът на жена,

която чакам пак да ме прегърне.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Почувствах...
  • Много ми е близък по дух Вашият стих!
  • Написано с болка...
  • Думи от душата!Изстрадани и обвити в болка!
    Добре предадено и изказано, Нина!Оценявам го!
    Поздравление от мен и хубав ден!!
  • Една изстрадана творба:
    "Чуплива съм. Не съм самата аз.
    Приличам на камбана уморена
    и мъката дълбае в моя глас
    една безмълвна страдаща вселена."Допълнено от оригиналните метафори, образният изказ и чудесният стих!
    Поздрав от мен и хубав ден!
  • Усетих на горчивото вкуса
    в протеста на изгубени възможности.
    Уви така се ражда мъдростта
    с цената на понесената болка...
Предложения
: ??:??