Всички думи са мои...
С тях разсичам покоя -
безпощадна секира.
А сърцето ми спира
от вълнение нежно,
от една неизбежност.
И небето се спуска
като палец на спусъка.
И отчаяни птици
падат в нечии зеници.
Тишината нагарча,
страшно стене, макар че ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация