На клонче, от росата освежена,
люлее се ябълка червена.
До скоро беше малко зрънце,
но стоплена от есенното слънце,
подобно на сестриците - крушки,
със сок изпълни сладки бузки.
Облачета на небето се събраха,
на гоненица с вятъра се заиграха.
А после плиснаха на шир и длъж
студени, едри капки дъжд.
С чадърче и с кошничка малка
поспря се под дървото Лалка.
Завъртя се, подскочи и гушна
узрялата ябълка вкусна.
Ще хапне нейните сто витамина
за да порасне здрава и силна!
© Даниела Виткова Всички права запазени