Я Б Ъ Л К И
СЛЕД ЛИСТОПАДА...
Греят ослепително край пътя -
здрави, едри - златни, превъзходни.
Дворът се е свил в пейзаж безплътен,
стонът му - в сърцето ще те бодне...
В края на ноември от дървото
гледат тъжно ябълки небрани,
сякаш Колелото на живота
тук е спряло с нелечими рани.
Листопадът, позлатил земята,
трима братя нейде е прокудил...
И я няма никаква ламята
приказно от сън да ме събуди!
Вее хлад от времето на Ева.
Той ще надживее плодовете,
а земята болки ще зачева...
Господи, върни и синовете!
Послепис: До началото на декември тези
необрани плодове от сорта "Златна превъзходна"
бяха пощадени от силните мразове. Ако бяха от
народния сорт "Тамянка" може би нямаше да е
толкова тъжна картината, която за жалост не е
художествена измислица.
© Николай Христов Всички права запазени