rali2000 (Ралица Костова)
165 122
18.10.2017 г., 9:31 ч.

Ясно 

  Поезия
714 1 4

Спомням си големите ни чаши

в кухнята със сините стени

и масата, застлана със чаршафи,

избелели от засъхнали сълзи.

Както го заключихме отдавна,

седи домът ни празен и студен.

Споменът за чувството във него

избледнява. Избледнява с всеки ден.

Приела съм, че няма да се върна.

Примирила съм се. По-добре звучи.

Всеки път, щом чуя за България, потръпвам

и блясък на надежда пламва в моите очи.

 

Нахално във съня ми влизат спомени,

вряла ледена вълнá – щастлива мъка.

Проплаквам пак поредната си нощ и

чакам вечността под мен да се пропука.

И плача и то гневно, ядно, бясно,

викам на съдбата, дето злобно ми се мръщи,

но не ме е страх от нея, то е ясно –

на следващата сутрин няма да съм вкъщи.

© Ралица Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво, Ралица. Много, и оксимороните, и темата, и всичко. Много хубаво пишеш!
  • Ех, Рали...
  • Толкова си млада,Ралица,а вече си изпълнена с тъга и е ясно,че са те "присадили"някъде далече,извън България,може би за добро/да учиш например/надявам се -не завинаги!!И страната ни има нужда от теб,както и от всички хора,които се носят от вятъра,събират опит,знания и други важни работи и....се връщат.А от спомените не се оплаквай,те ще подържат духа ти и желанието ти да ...бъдеш българка!!!Бъди силна,съдбата ще я "направиш"ти....
  • Мина през мен като ураган!
Предложения
: ??:??