Омая ме и сякаш в приказка попаднах.
“Кой е той и откъде дойде?”
Това са въпроси, които измъчват ума ми
не от една нощ или от две.
Вървя след него, а полунощ минава.
Навън е тихо, но не се страхувам, защото той е с мен.
Красиво е, че даже и вълшебно.
Попаднала съм в приказка, но оттук нататък не зная накъде.
Почти повярвах, че е истинско.
И даже след като се събудих,
продължих да търся него и да вярвам в приказки от нощи хиляда и една.
Неговите очи са като изумруди, този магьосник прави в сърцето мое чудеса.
При мен любовта пристъпва тихо
и трудно проправя си пътека в моето сърце.
А той дойде за кратко и ме омая
и после пак замина, но не зная накъде…
Изгубих се в мечтите му
или той изгуби се в моите…
В сърцето ми тази вечер е тихо,
защото сега останали са само спомените.
© Мария Костадинова Всички права запазени